Методи на макроструктурен анализ

Методите на макроанализа се различават в зависимост от целта на изследването.

а) Проявяване на дефектите, нарушаващи плътността на метала използван за производството на метални конструкции, метални изделия и детайли, като флокени, строеж на лята и валцувана стомана. За тази цел напречните макрошлифове се подлагат на дълбоко и повърхностно провяване ( разяждане ).

След дълбокото разяждане макрошлифът се изважда от реактива с щипка или с ръка, защитена с гумени ръкавици. Най-често употребяваните реактиви за дълбоко проявчване са солна киселина и железен трихлорид. След проявяването макрошлифът придобива релефна повърхност с ясно очертани дендритни оси (лята стомана), ликвационни зани и пукнатини (ако те са били в лома или в метала са били наблюдавани флокени).

За повърхностно проявяване най-ефикасен и най-често използван е реактивът Хейн, който съдържа ( на 1000 см3 вода ) 53 грама амониев хлорид и 85 грама меден хлорид.

При потопяване на макрошлифа в реактива протича обменна реакция, при която желязото измества медта от водния разтвор и тя се отлага на повърхността на шлифа. Участъците, които не са достатъчно добре защитени от медта ( пори, пукнатини, неметални включания), се разяждат. След това макрошлифът се изважда, отложеният слой мед се премахва с памук под водна струя. Макрошлифът се изсушава, за да се предпази от бързото окисление на въздуха. Този реактив добре проявява характера на ликвацията и влакнестостта на деформираната стомана и по-лошо – структурата на летия метал и пукнатините, особено тези, които са предизвикани от флокени. За установяване на тези дефекти са подходящи реактивиза дълбоко разяждане – като азотна киселина.